Димитър – системен администратор, алпинист и пътешественик

За себе си

Аз съм роден в град София. Започнах да се занимавам с компютри през 1994 година, когато си взех първия личен компютър и започнах да чета ден и нощ. Следя и днес всички новости свързани с компютрите и развитието на техниката като цяло .

От колко време си в нашата компания и кое те доведе при нас?

В средата на месец януари 2021 започнах работа в Tessi, на позиция System Administrator.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?

Най голямото предизвикателство в нашата работа е да си в час с всички новости. Винаги да знаеш всичко или да съобразиш къде да потърсиш информация, за да можеш да помогнеш във всеки един момент на всеки един служител и то максимално бързо, така че да не спираш трудовия му процес.
Друго голямо предизвикателство в нашата работа е да успеем да разберем нуждите на всеки един служител, който има проблем и да отделим нужното внимание, защото всеки служител има нужда от различно количество внимание.

Кое те мотивира най-силно да идваш на работа с усмивка?

Това което ме мотивира да идвам на работа с усмивка, независимо от трудностите в работния процес, е комуникацията с хората. Срещите с нови и нови хора. Винаги от всеки можеш да научиш нещо, всеки може да направи деня ти по-хубав, когато успееш да му помогнеш и той с голяма усмивка ти благодари за свършената работа.

Ако беше главен изпълнителен директор на компанията, посочи едно нещо, което би направил задължително или което би забранил в офиса?

Като една душа търсеща свободата и свободния начин на живот, аз бих забранил официалните дрехи в офиса. 🙂
Забрана?! Когато искаш да си свободен, забраните не са в полезрението ти, но трябва да има ред все пак! 🙂

Как се забавляваш в свободното време, коя дейност те презарежда?

Спортувам с приятели. Обичам да ходя в планината, скалното катерене, катеренето в зала, карането на колело или да пътувам по света. Харесвам и други спортове, но това са основните, които практикувам най-често.

Колко върхове си изкачил и изкачването на кой от тях те е притиснало до предела на възможностите ти?

Изкачил съм доста върхове до този момент. По интересните са около 14 върха над 4000 метра в Алпите. Няколко върха над 5000 метра в Хималаите и два върха над 6000 метра отново в Хималаите.

Останалите върхове до 3000 метра са десетки – в България, Гърция, Македония, Словения и др.
Най-сериозно трябваше да се подготвя през 2017 година за изкачването на два върха в тази календарна година. Това са връх Матерхорн (4478m) в Алпите, на границата между Швейцария и Италия и връх Ама Даблам (6,812 m) в Хималаите.

Тези върхове не са толкова високи, колкото са технически трудни и изискват умения.
Връх Ама Даблам беше върхът, който ме накара да се почуствам една прашинка на земната повърхнист. Физическите ми сили бяха на ръба. Бях отслабнал с около 10 килограма за времето на експедицията.

Имало ли е моменти, в които си бил близо до смъртта?

Имал съм такива моменти. Когато се срещнеш със смъртта очи в очи оценяваш живота и искаш да го изживееш по най-добрия начин. Преди си мислех, че е страхотно да умреш, да кажем в Хималаите, докато не претърпяхме инцидент на втория лагер под връх Ама Даблам, на около 5900 метра височина. Вследствие струпване на скална маса, шерпът с който изкачвахме ………Мислех си в тъмнината, че ако умра ще ме намерят чак на сутринта и че искам да се прибера жив и здрав при приятелите и близките ми хора и животът да си продължи.

Случвало ли ти се е да се отчаяш и да искаш да се откажеш? Изпитваш ли страх?

Всички нормални хора ги е страх, това е нещото, което ни спасява и по тази причина оцеляваме. Но има моменти,  в които страхът може да те подведе – когато преминаваш червената линия, където всяка грешка ще ти коства живота. Тогава не трябва да те е страх, а трябва да взимаш бързи и точни решения. В екстремните спортове правим неща, които са безумни за нормалните хора, а ние ги правим, защото тренираме и ставаме все по-добри и търсим да преодолеем все по-трудни неща . Многократно съм искал да се откажа или да се върна – дали заради болка, студ, безкрайна умора – физическа и психическа, дали защото ме е страх за мен самия или защото съм ранен, дали всичките тези причини накуп, но все пак за това се подготвяме цяла година или през целия живот.

Кой е най-любопитния предмет, който си донесъл от пътуванията си?

Донесъл съм си различни артефакти от пътуванията си. Всеки за себе си е интересен, но може би по-интересни са фосилите, които донесох от около 4000 метра надморско равнище, от проход близко да връх Анапурна (8091m ). Може да се видят вкаменелости на морски обитатели на милиони години, когато този проход е бил дъно на море.

Tessi Bulgaria