За себе си
Казвам се Сирма, това е рядко срещано име и ме кара да се чувствам някак особено. Сякаш имам ангажимент да съм особена аз самата. Завършила съм френска гимназия и телевизионна журналистика. И тези три неща са в основата на цялото ми същество и са мотивация на поведението и отношението ми към всичко което правя.
От колко време си в нашата компания и кое те доведе при нас?
Аз май съм от ветераните – станаха 12 години. Когато започнах тази работа си мислех, че е нещо временно – за година-две, докато си почина от денонощните журналистически дежурства и цензурата. Изглеждаше ми удобно място, където да поизчакам възстановяването на медийната среда. Но нещо се промени. Медийната среда не – всъщност стана по-зле. Но аз промених представата си за личния ми принос за обществото. Осъзнах, че благодарение на нормалния работен ден имам много повече свободно време и го инвестирах в комуникирането на природозащитни каузи и политически активизъм – нещата, които ми носят истинско удовлетворение.
В Олианс ме доведе случайността, но решението ми да остана е главно, защото срещнах разбиране. За някой това може да изглежда маловажно, но като граждански активист знам десетки истории, на хора които са уволнявани или принуждавани да крият с какво се занимават извън работа. В Олианс никой никога не направи проблем, че „Сирма пак сваля Правителството“ 🙂
Кой е твоят екип и кое ти харесва най-много в него?
АОН – най-добрият екип. Страдам от болезнена лоялност и ако някой ме принуди да ида в друг – по-скоро ще напусна. 12 години изживях неусетно в научаването на наглед безсмислени правила, но истината е, че съм страшно добра в работата си и ми харесва, че я върша с лекота, че мога да решавам проблеми и че мога да помагам на другите.
Това, което харесвам в моя екип, а и сигурно защото донякъде е мое дело, е приемствеността.
Никога не забравих, че съм получавала помощ, докато се учех, затова когато аз самата вече можех да помагам, го правех с удоволствие дори без да ми е задължение.
На благодарността на новите колеги отговарям само – не ми благодари – прави това за следващите. И това работи, не във всеки случай, нищо не е успешно 100%, но работи, защото виждам как хората, на които аз съм помагала и в които съм инвестирала време и добро отношение помагат на тези, които идват след тях. Надявам се това да остане в моя екип дори и аз да не съм в него, просто защото няма да е екип.
Кое е най-голямото предизвикателство в работата ти?
Закъсненията на екипа са предизвикателствo, новите периметри, които клиентът ни възлага, седeнето до късно, измислянето на решения, разговорите с ръководството… това са нещата, които ме мотивират да надскачам себе си и осмислят скуката на еднотипното ежедневие. Нещата, които се помнят вече ми се случват все по-рядко и май най-голямото ми предизвикателство в професионално отношение е да се преборя с това, че вече почти нямам предизвикателства 🙂
Кое те мотивира най-силно да идваш на работа с усмивка?
Не зная дали съм достатъчно усмихната, но си харесвам работата. Вероятно тя може да бъде определна като скучна, неводеща до никъде и лишена от идеализъм, но в нея има много повече. Особено във времената на пандемията много хора преосмислиха системата на здравеопазването. Аз работя за най-добрата в света и научих много от нея. Моята работа е важна, защото понякога от нея например зависи дали една майка ще се прибере вкъщи с новороденото си бебе за Коледа…случавало се е.
Когато човек осъзнае, че зад тези сканирани документи стоят реални хора, с реални проблеми и точно той в този момент им помага да си ги разрешат, това е зареждащо до усмихване. А защото тези хора са французи съм още по-доволна. Аз харесвам французите, учитивостта им, гражданския им дух и дори съвсем заслуженото им национално самочувствие, граничещо с високомерие
Коя дейност те презарежда в свободното време? А на коя отдаваш енергията си?
Йога! Йогата ме зарежда. Не само физически – с добрата форма, концентрацията, усещането за постигнат баланс, а и духовно – източната философия има почти всички отговори, които търся. Йогата и стремежът към „Средния път“ ми дават енергия да продължавам упорито да организирам протести, кампании и да вярвам, че е възможно всичко да бъде по-хубаво с наше участие, дори да спасим планетата си.
И чета много. Във всеки възможен свободен момент. Накрая на деня, в който не съм чела имам физическото усещне, че затъпявам. Напоследък открих, че мога да ходя и да чета едновременно и така комбинирам поумянването с нещо като спортуване.
А иначе, нещото извън мен, което ме зарежда е мисълта за Международната Космическа Станция и нещата, които стават там. МКС е най-прекрасната реализирана общочовешка идея. Тя е пример и надежда за бъдещето, за сътрудничеството, смирението и общото добро. Иска ми се всеки от нас да може да изпита този космонавтския „обзорен ефект“, който рязко променя възприятията за кое всъщност е Важното.
Ако беше главен изпълнителен директор на компанията, посочи едно нещо, което би направила задължително или което би забранила в офиса?
Не си падам по забраните. Те само правят забранените неща по-примамливи и изострят отношенията, демотивират и влошават обстановката. Разбира се желанието да ги заобиколиш развива креативността и това е нещо положително. Но щетите от забраните са много повече от тая единствена полза.
Не се сещам за нещо конкретно, което бих променила кардинално, но когато ми хрумне ще го споделя с ръководството на всяка цена. Всъщност една от причините да продължавам да работя в нашата компания е, защото ръководството се вслушва в мнението на служителите.
През годините се е случвало да възникват проблеми, но сме намирали конструктивни решения заедно – служителите и ръководството. И това прави нашата фирма специална.
Има ли някакъв съвет, който би дала на новите колеги, които постъпват на работа в твоя екип?
Да не очакват да получат много повече от това, което дават. Всичко е въпрос на личен избор. Ако някой иска да остане, да се развие и да получи нещо – то няма да дойде лесно. Всичко е въпрос на приоритети. На някой работата може да му се стори досадна, парите – недостатъчно или средата да не отговори на очакванията му и може да си тръгне. Няма да е първият или последният. Но ако остане в Олианс ще му се случат много хубави неща. Това го казвам от личен опит .